fallback

Българите са най-разтревожени в ЕС за финансовото си бъдеще заради коронавируса

Като цяло най-несигурни са хората в Южна и Източна Европа, в Северна и Западна финансовото и психическо благополучие е по-малко засегнато от пандемията

19:48 | 07.05.20 г. 5

Българите са най-разтревожени в Европейския съюз (ЕС) за финансовото си бъдеще заради коронавируса и кризата. Това показват резултати от проучване на Eurofound – агенцията на ЕС за подобряване на условията за живот и труд.

Резултатите от проучването са публикувани на сайта на институцията.

Почти две трети от българите изпитват тревоги заради финансовото си състояние на фона на кризата, обхванала икономиката заради наложените мерки за социална дистанция и спиране на бизнеса и производствата.

Интересното обаче, е, че разликата с дела на разтревожените българи преди три месеца, когато нямаше блокада и изгледи за криза, е минимална – само 2-3 процентни пункта.

Гърция е на второ място по дял на тревожност заради финансовото състояние с почти 58%, трета е Полша с 55%.

Същевременно само 10% от датчаните имат притеснения за финансовото си бъдеще заради кризата, причинена от пандемията. Във Финландия делът на загрижените за финансовото си бъдеще е малко под 20%, а в Люксембург и Швеция – малко над 20%.

Средно за ЕС 40% от хората изпитват тревога за финансовото си състояние. Като цяло по-високо е нивото на тревожност заради доходите в Южна и Източна Европа, отколкото в Северна и Западна, установява проучването.

Най-несигурни финансово са тези, които са изгубили работата си заради пандемията – общо една четвърт от анкетираните, като преобладаващ брой са млади мъже. Общо 44% от анкетираните безработни заявяват, че нямат никакви спестявания, с които да преживяват, а други 35% разполагат със спестени средства за 2-3 месеца максимум.

Почти половината от домакинствата вече се сблъскват с някаква степен на финансови трудности и не успяват да посрещнат належащи разходи – за сметки, наеми, храна и т.н. Един от всеки пет безработни се опасява, че ще изгуби жилището си в следващите 6 месеца, защото няма да може да си позволи да плаща наем или ипотека.

В Южна и Източна Европа се наблюдават и най-големите промени в работното време и най-същесвен дял на спрелите работа – съкратени или в отпуск. В Гърция, Кипър, Франция, Италия, Румъния, Малта, Хърватия, България значително по-голям дял хора съобщават, че работното им време е намаляло значително или поне в някаква степен. Най-нисък е този дял в Швеция, Финландия, Дания, Белгия и Чехия.

Същевременно във Финландия, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Дания, Ирландия и Швеция най-голям дял хора е преминал в дистанционен режим на работа. В тези страни се отчитат и най-малко съкращения и загуба на работни места. Най-нисък е този дял в Румъния, Гърция, Хърватия, Унгария, България, Испания, Словакия, Полша.

Като цяло в ЕС над една трета от заетите са преминали в отдалечен режим на работа.

Кризата повлиява сериозно и на психическото благополучие на европейците, както и на оптимизма им. През април 2020 г. по-малко от половината (46%) от анкетираните в ЕС са оптимистично настроени за собственото си бъдеще в сравнение с почти две трети (64%) в предишното проучване за качеството на живот. Най-силно се влошава ситуацията във Франция, Италия, Белгия, Испания, които са и най-засегнати от коронавируса.

Най-силно се влошава психическото благополучие сред хората с хронични заболявания и безработните, както и младите хора на възраст до 35 години, констатира проучването.

Кризата влошава и нивата на доверие в ЕС. Спадат нивата на доверие в способностите на блока да управлява кризата, намалява и доверието в здравните системи на страните, като по този показател България е на предпоследно място в ЕС преди Унгария и непосредствено след Полша. Най-голямо доверие в здравните си системи имат хората в Малта, Дания, Финландия, Испания, Австрия, Люксембург и Швеция – навсякъде в диапазона 70-80%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:56 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Европа виж още